Интро:
Петя Иванова е една от любимите балерини на Бургас с 16-годишна кариера на сцената на Държавната опера в града. Сега тя предава опита си и любовта си към танца на възпитаниците на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“, където е преподавател по класически танц. Като балетен педагог, Петя Иванова е работила и в Лайпциг, Германия.
Началото на специализираното й образование е в Балетното училище към Държавна опера Бургас, а обучението й продължава в Institut del Theatre, Барселона, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив.
Петя е създател на пространството „Dance Gallery“ в Бургас.
Майка е на три момчета и запален колоездач.
Кога възникна любовта Ви към балета?
Любовта беше първо към танца, защото родителите ми бяха танцьори и съм израснала в такава среда. И понеже от много малка показах желание и данни в танците, стана ясно, че, ако искам професионално да се занимавам с това, няма как да продължа без класически балет. Както един музикант, за да свири джаз или рок, минава през класиката, по същия начин танцьорът, за да е наистина професионалист, трябва да мине през класическия балет. И така, доста късно, в пети или шести клас, отидох в школата към операта в Бургас и се записах на класически балет. Идеята беше заниманията с класическият балет да бъдат нещо временно, като необходима стъпка за достигане на високо танцувално ниво. Постепенно обаче, колкото повече навлизах в това безумно трудно изкуство, толкова по-интересно ми ставаше. И в крайна сметка почти изоставих състезателните и всички другивидове танци, с които се занимах и остана само балетът.
Любимата сцена, на която сте танцували?
Бургаската! На сцената на операта винаги съм се чувствала като вкъщи – толкова уютно и хубаво. Когато казвам бургаската сцена имам предвид не само тази на операта, а и Летния театър, Охлюва и всички изнесени пространства в града, на които сме танцували. Бургаската публика си познава бургаските артисти и винаги е имала едно много хубаво отношение към нас. Освен това, чисто като енергия, бургаската сцена е най-любима за мен.
Сцена, за която сте мечтали?
Когата бях много малка имах мечти за Бродуей. Много харесвам мюзикъла като вид сценично изкуство. Спомням си, че когато се появиха кабелните телевизии, много късно вечер един от анимационните канали ставаше такъв за старо кино. Там излъчваха мюзикъли – Уестсайдска история, Магьосникът от Оз…И просто си представях как и аз танцувам в такъв формат. И да, Бродуей е, може би, моя неосъществена сцена – мечта.
Незабравим момент от танцовата Ви кариера?
Незабравим момент в кариерата ми е когато танцувах бременна на сцената в спектакъла„Жизел“. Бях вече в трети или четвърти месец, но си казах, че ще го изтанцувам и тогава ще спра.
Споделете за свой настоящ проект?
Проектът, който в момента е на сърцето ми, е нещо, което от много години съм искала да направя. Това е новото пространство „Dance Gallery“, в което направих магазин за танцови стоки. Като всяко нещо в нашето изкуство това не е просто магазин, а е място за преживявания, за емоция…Защото, за да бъде един танцьор, един артист, себе си, за да може да разгърне целия си потенциал, е много важно да се чувства удобно и красиво. Основната ми задача е да мога да помагам в една положителна посока на всички, които са решили да се занимават с танци.
Желанието ми е постепенно това пространство да се развие в клуб за общуване на хоратана изкуството. Знам от колеги от предишни поколения, че те са врели и кипели заедно. Свършва спектакълът вечер, завесите се спускат. Но те не се прибират веднага вкъщи, а се събират и започват да обсъждат – как е минала тази сцена, друг как е изиграл даден монолог, как прожекторът го е заслепили и как е реагирал…Или други теми за хора, които се занимават с литература или с изобразително изкуство. И всъщност тази обмяна на енергията, на знанията, и на опита от различните изкуства, много би обогатила всяко едно изкуство и всеки един артист.
Как могат да бъдат привлечени младите към танца?
В тази насока е другата ми идея – искам да направя информационен център за младежи, които са решили професионално да се занимават с танц. В помощ на тези млади танцьори, които в един момент усещат, че това е техния път и искат да продължат на професинално ниво. Много често, въпреки отвореното информационно пространство, виждам, че те се лутат и не знаят къде да намерят реализация. Как се подават документи, къде да намерят варианти за обучение, за майсторски класове, за прослушвания за различни трупи и проекти. Затова ми се иска да развия информационен център, който да подпомага младите хора, които искат да се занимават професионално с танцово изкуство.
Как бихте определили Бургас с една дума?
Дом.
Една Ваша мечта за Бургас?
Мечтата ми за Бургас е да има все повече хора, които да обикнат града по начина, по който аз го обичам. Понякога ме обвиняват, че нося розови очила, но наистина, от гледна точка на човек, който е живял и в чужбина, и в други градове в България, избрах да се върна в Бургас с трите си деца и мисля, че има защо.
Голямата ми мечта е Бургас да може да предложи една естетическа, красива, културна градска среда, която да е едно от стъпълцата, които задържат хората тук и посоката на града да е нагоре.
