Пол и Реми Хогард

Интро:

От няколко години на плажа в Бургас изникват забележителни пясъчни фигури. Котки или пък слонче, делфини, мартеници, слънце, или пък образите на Левски, на светите братя Кирил и Методий. Това са само малка част от пясъчните изненади, с които осъмва градът.

Те са дело на Пол и Реми Хогард – свободни артисти, които се влюбват в Бургас и не спират да радват с жителите и гостите на града с творенията си. Творческото дуо се занимава с изкуство вече над 20 години, като работи за най-големите и впечатляващи фестивали и музеи на пясъчните скулптури по целия свят. Двамата са забелязани и от Холивуд – тяхно творение са пясъчните скулптури за филма „Принцът на Персия: Пясъците на времето“.

Какво е първото Ваше арт „творение“, за което си спомняте?

Пол: Първото мое произведение на изкуството… Бях 26-годишно „дете“ и за първи път посетих рая. Бях на плаж в Индия и започнах да си играя с пясъка – както правят децата. След около половин час под ръцете ми се появи красиво лице – така започнах да правя пясъчни скулптури. Това беше през 1991 г., значи преди 34 години.

Реми: Израснах в Холандия и там във всяко училище за малки деца и във всеки заден двор имаме пясъчници – защото имаме много хубав пясък – и постоянно създавахме изкуство. Но конкретно си спомням как направих русалска опашка върху краката на сестра ми.

Следващият ми въпрос беше как възникна линията „пясъчно изкуство“ във вашето творчество…но вие вече ми отговорихте.

Пол: Да, при мен беше нещо органично – просто се случи. Просто си играех, а понякога, когато играем като деца, правим открития. И аз открих, че ако използваш мокър пясък, можеш да го оформяш и да създаваш скулптури. За мен това беше истинско просветление – че имам способността да създавам скулптура. Пясъкът е просто средство.

Реми: Можеш да направиш всичко, което искаш от пясък. Когато правим работилници с деца и те разберат това, усещането е вдъхновяващо. Питат: „Мога ли да направя кола?“ – Да, можеш! „А вътрешността на колата?“ – Да, волан, табло, всичко, каквото пожелаеш.

Споделете забавен или запомнящ се момент от някой творчески проект, в който сте участвали?

Пол: Спомням си едно събитие през 2003 г. Работех усилено върху скулптура, висока 19 метра. И тогава видях красива руса холандка да минава покрай мен… 2003-та – лятото на любовта! В момента, в който видях Реми, се влюбих веднага. Три дни тя ме следваше навсякъде, а аз я игнорирах. И когато тя спря, започнах аз да следвам Реми. Това беше нашият танц на любовта, и оттогава сме заедно – вече 23 години, и все още сме щастливи!

Реми: Намерих своето слънце… в пясъка. Той стоеше върху огромна купчина пясък, правеше богове и планини, а косата му се развяваше от вятъра. Казах му: „Изглеждаш страхотно, но не ти ли пречи, че косата ти се вее в лицето?“ – „Загубих си ластика“, отвърна той. Дадох му един ластик. И оттогава се грижа за него…

Как могат да бъдат привлечени повече млади хора към изкуството?

Пол: Изкуството е пътешествие – като рисуване, музика, танц. За да навлезеш, трябва да направиш първата крачка – най-трудната. Но щом започнеш да играеш с пясък и вода – всичко е там, безплатно, достъпно. Просто отиди на плажа, вземи пясък и вода и започни да трупаш. След един малък урок от мен, Реми или друг скулптор – вече можеш да твориш. Има нещо, наречено мускулна памет – ако някога си галил куче, ще знаеш как да изваеш куче. А на плажа си спокоен. Децата имат нужда от достъп до изкуство, а с глина или бои е скъпо. С пясък и вода – не. За да извадим артиста от тях, ни трябва само един час.

Реми: И да се освободят от напрежението, от очакванията. Не е важен крайният резултат, а процесът. Да се свържеш с елементите – пясъка, вятъра, водата – и да се оставиш на течението – тогава се ражда креативността. Тогава сме най-щастливи.

Пол: Когато твориш, идва и интуицията. Скулптурата понякога не иска да стане такава, каквато ти искаш – и интуитивно я променяш. Ставаш артист с ръцете си. А на плажа – сред чайки, вълни, в покой – е нещо магично. Децата се пристрастяват.

Реми: А понякога и самият пясък решава – не иска да е „перфектно“ лице, а характерно… всичко се случва под ръцете ти.Кой е любимият ви проект в Бургас до до този момент?

Кой е любимият ви проект в Бургас до до този момент?

Пол: Коледният проект „Рождество“. Направихме сцена от Рождество Христово в православен стил. Срещнахме хиляди хора. Познавахме вече доста, но тогава срещнахме още толкова. И, честно – нямахме нито едно лошо преживяване. Само добро.

Реми: Уважението към скулптурата, радостта на хората – на всички, бедни и богати. Дори уличните хора – първо идваха да проверят дали има нещо за тях, но като видяха скулптурата на Дева Мария, казаха „Благодаря“. Един от просяците – в инвалидна количка – вече не приема нашите монети. Защото вече сме приятели. Той оцени това, което направихме за Бургас.

Пол: Хората не винаги разбират, но на един артист, за да има вдъхновение, му трябват аплодисменти, признание. Ние получаваме незабавно признание – веднага ни казват, че обичат творбите ни. Това ни вдъхновява да продължим. Ние не работим за пари – работим за живота, за Бог, ако щеш. Това е мотивацията.

Как бихте описали Бургас с една дума?

Пол: Красив Бургас!… Обичам Бургас… просто е красив.

Една Ваша мечта за Бургас?

Пол: Повече изкуство. Повече дървета. Повече пясъчни скулптури, каменни скулптури, художници, улични артисти… изкуство, достъпно за всички. Повече публично участие – може да се правят представления на улицата, опера на площад „Тройката“… Ако изнесеш операта и балета на открито, за хората, ще им спечелиш вниманието. Дай им го безплатно – и ако им хареса, ще се върнат.