Интро:
Владимир Меранлиев е един от най-изявените млади музиканти на Бургас. Усмихнат  и енергичен, с лекота предава на околните заразителната си любов към цигулката. Едва 15-годишен, той вече има многобройни изяви в България и в чужбина – свирил е като солист в Зала „България“, в Бургаската Опера, в залите на НМА „Проф.П.Владигеров“, както и на сцени в Германия и във Виена, Австрия.
Интерес към цигулката проявява на 5-годишна възраст, а скоро след това е приет в НУМСИ „Проф.П.Владигеров“. Оттогава до сега основният му цигулков педагог е г-жа Людмила Иванова. За музикалното му развитието важен принос има и преподавателят му по солфеж в музикалното училище Петя Тончева.
Владимир има над двадесет първи награди от национални и международни конкурси. Само от началото на през 2025 г. получава три първи награди в престижни конкурси като Първи национален конкурс за цигулари „Орфей на бъдещето“ – София и Национален конкурс за млади инструменталисти „Кантус Фирмус“.
Участвал в майсторски класове на проф. М.Минчев, проф. А.Данаилова, проф.М.Хосен, проф. М.Фришеншлагер и проф.Ф.Драганов.
 
Кога възникна любовта Ви към музиката и към цигулката?

Много обичам да разказвам тази история. Когато бях на 5 години, майка ми ми купува една детска книжка. На нейната корица има една малка маймунка, маймунката Додо. Историята е за това как тази маймунка намира цигулка в джунглата. Минава камион, от камиона пада кашон. Маймунката го отваря от любопитство и какво да види вътре – цигулка. Започва да свири и цялата джунгла се събира, за да слуша изпълнението й и много й се радва. Маймунката започва за изнася концерти, отива в другите джунгли, при другите животни.Имаше, помня, една илюстрация как са се събрали много животни и маймунката е застанала на един камък, като на подиум, сцена, свири и всички са вперили очи в нея. И реално това е цялата история. Съвсем кратка, тънка книжка. Аз много се впечатлих от нея и казах на майка ми: „И аз искам цигулка!“. И тя: „Как така, сигурен ли си?…“. Така започна всичко. Записах се в цигулкова школа „Звездичка“ в Младежкия дом в Бургас. Там свирих около половин година и след това започнах да се подготвям за музикалното училище. И така, скоро стават десет години, откакто съм свързан с цигулката.
 
Любима сцена, на която сте свирили?

Зала „България“. Кога бях по-малък моята учителка ме заведе на концерт в София. Оказа се че същата вечер в зала „България“ има и друга музикална изява. Тя ме хвана за ръка и ми каза „Ела сега да видиш нещо.“ Аз само погледнах вътре в залата, бях съвсем малко по-висок от столовете, и ахнах. Публиката, блестящите светлини, на органа свиреше една дама…Побиха ме тръпки от цялото изживяване – такава голяма зала дотогава не бях виждал. Беше невероятно за мен, че само година и половина по-късно аз самият стъпих на тази сцена с оркестъра „Кантус Фирмус“ зад гърба ми. През 2022 г. спечелих конкурса „Кантус Фирмус“ за моята възрастова група. Веско Ешкенази беше в журито и част от наградата беше участие на една сцена с него. Така се случи първата ми изява в зала „България“.
 
Сцена, за която мечтаете?

Още една история. Като по-малък участвах в детски музикален фестивал в Хамбург. Беше точно един месец преди Ковид кризата. Покрай цялото свирене и подготовка ми остана малко свободно време и преподавателката ми ми предложи да отидем да видим филхармонията в града – концертната зала в Хамбург. Тази сцена за мен е нещо прекрасно. Аз такава архитектура не бях виждал. За жалост, залата в момента беше в ремонт и това,което успях да видя, бе само малка част от нея през едно стъкло. Вече колко години са минали от тогава – почти 6, но това преживяване се е запечатало дълбоко в съзнанието ми. Казал съм си, че някой ден не само ще вляза в тази зала, а и ще свиря на нейната сцена. 


 
Момент от музикалните Ви изяви до момента, който се е запечатал в съзнанието Ви?

Денят, в който имаме генерална репетиция с Вешко Ешкенази за концерта в зала „България“, за който вече споменах. Ще изпълняваме Концерт за две цигулки на Бах. Свирят първата част и идва втората, в която трябва да се включа аз. Отворил съм цигулката, настроил съм я и тръгвам да вадя нотите. Само че, нотите ги няма. Много се притесних, започнах да ровя и да ги търся. Диригентът ме казва, че трябва да започваме. Аз съм най-малкият там, на 12 г., треперя целият. В рамките на 3-4 минути търся, ровя, но не ги откривам. Досещам се, че са останали на пулта в квартирата, където свирих последно. Веднага опитвам да звънна на родителите ми, за да ми донесат нотите спешно. Оказва се обаче, че нямам обхват и не мога да се свържа. Това се случва 2 часа преди концерта, който е най-важното изпълнение в кариерата ми до момента…В крайна сметка се намериха резервни ноти и спасихме положението, но споменът за изживяното напрежение още ме държи.

Споделете за някой Ваш настоящ проект?

В момента се подготвям за майсторски клас във Виена, с който аз и съученичката ми от НУМСИ Бургас Олга Дойкова бяхме наградени на Международния цигулков конкурс„Кантус фирмус“ 2025. Включени бяхме в специалната категория за български цигулари до 17 години и спечелихме стипендии за Лятната музикална академия в австрийската столица. Фестивалът се организира вече от няколко години с участието на много изявени имена и с една чудесна организация, на едно прекрасно място в центъра на Виена. Това ще бъде първото ми участие във Виена и моя първа изява на по-високо международно ниво.


Как могат да бъдат привлечени повече млади хора към музиката?

Според мен е важно да се започне от ранна детска възраст. Знам, че има практика в много едропейски държави да се организират дни на отворените врати, където децата се запознават с културата, с изкуството. Така малките виждат как те също могат да свирят, могат да творят. Защо да не го правят, да твориш е нещо прекрасно! Във всеки човек има култура, просто тя трябва да бъде намерена, извадена по някакъв начин. Когато творим се съединяваме. Важно е децата да бъдат запалени към изкуството от малки. Това е най-хубавото нещо на Музикалното училище, в което уча – за мен това е едно по-различно училище.  Влизам в коридора и от другите паралелки ще излезе някой актьор, облечен в костюм за роля, или някоя балерина ще ме подмине, или някой с рекламна графика ще закачи някоя своя творба…Изкуството е навсякъде около нас.
 
Как бихте определили Бургас с една дума?

Вдъхновяващ.
 
Една Ваша мечта за Бургас?

Музиката, която за мен е висша форма на изкуство, да се интегрира повече в града. Мечтая да имаме една хубава концертна зала. Нужен ни е един добър концертен роял…Ще тръгна по Богориди, ще видя една прекрасна архитектура, хубавите чадъри, светлините. Ще мина надолу по Александровска, ще разгледам целия град, ще отида в Морската градина. Градът ни е много красив. Просто културата трябва да присъства повече в градския живот. Защото, когато хората имат досег с нея, те я обикват. Няма как да бъде по друг начин, защото нещо прекрасно като културата не се подминава.